Устнено-заднонебна съгласна
Устнено-заднонебните съгласни (или лабиовеларни) представляват двойно учленени съгласни звукове на речта, чието място на създаване е едновременно при устните и задното меко небце (например [k͡p]).
Същински двойно учленени устнено-заднонебни
[редактиране | редактиране на кода]Съгласните, плод на истинско двойно учленение (а не на допълнително съучленение), налични в много от езиците на Западна и Централна Африка, са в изобилие. Такъв пример е името на бившия президент на Брега на слоновата кост (Кот д'Ивоар), Лоран Гбагбо. Езиците на Централен Судан, поречията на Нигер и Конго, както и в източните части на Нова Гвинея, изобилстват от подобни двойно учленени звукове като [k͡p, ɡ͡b, ŋ͡m]. За тяхното учленение (артикулация), трябва да се произнесе заднонебната съгласна, като след това устните бъдат затворени, за да се учлени и двубърнената такава. Въпреки че огромна част от оклузията се припокрива, озвучаването на заднонебната половина се получава малко преди тази на двубърнената.
Езикът йели дние (Папуа Нова Гвинея) притежава както устнено-заднонебни, така и устнено-задвенечни съгласни.
МФА | Описание | Пример | |||
---|---|---|---|---|---|
Език | Изписване | МФА (звук) | Значение | ||
k͡p | беззвучна устнено-заднонебна преградна съгласна | логба | ò-kpàyɔ̀ | [ò-k͡pàjɔ̀] | „Бог“ |
ɡ͡b | звучна устнено-заднонебна преградна съгласна | еве | Ewegbe | [ɛβɛɡ͡be] | „евският език“ |
ŋ͡m | устнено-заднонебна носова съгласна | виетнамски | cung | [kuŋ͡m] | „сектор“ |
Двойно учленени устнено-заднонебни съгласни с приблизително озвучение и/или съучленение
[редактиране | редактиране на кода]Някои езици, особено в Папуа Нова Гвинея и Вануату, съчетават устнено-заднонебните съгласни с лабиализация (устено-заднонебен приблизителен начин на учленение): [k͡pʷ], [ŋ͡mʷ]. Мъртвият език волоу е притежавал предпоставено-назализирана устнено-заднонебна преградна съгласна с приблизително озвучение (лабиализация) [ᵑ͡ᵐɡ͡bʷ][1]
МФА | Описание | Пример | |||
---|---|---|---|---|---|
Език | Изписване | МФА (звук) | Значение | ||
k͡pʷ | беззвучна устнено-заднонебна преградна съгласна с лабиализация (до приблизителна съгл.) | дориг | rqa | [rk͡pʷa][2] | „жена“ |
ŋ͡mʷ | устнено-заднонебна носова съгласна с лабиализация | муесенски | ēm̄ | [ɪŋ͡mʷ] | „къща“ |
ᵑ͡ᵐɡ͡bʷ | предпоставено-назализирана звучна устнено-заднонебна преградна съгласна с лабиализация | волоу | n-leq̄evēn | [nlɛᵑᵐɡ͡bʷɛβɪn] | „жена“ |
Други случаи
[редактиране | редактиране на кода]Устнено-заднонебните преградни съгласни могат да се проявят и като изтласкващи [k͡pʼ] или имплозивни [ɠ͡ɓ]. Флойд (1981 г.) отбелязва наличието и на беззвучна имплозивна съгласна [ƙ͜ƥ] в езика игбо. Вероятно съществуват и устнено-заднонебни приблизителни съгласни в езици като японския.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Двойно учленена съгласна
- Двубърнена съгласна
- Заднонебна съгласна
- Място на учленение на съгласните
- Начин на учленение на съгласните
- Относително учленение на звуковете
- Съучленение
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ See p.116 of: Франсоа, Алекзандър. A typological overview of Mwotlap, an Oceanic language of Vanuatu. Linguistic Typology. Т. 9. 2005. DOI:10.1515/lity.2005.9.1.115. с. 115 – 146..
- ↑ See pp.429 – 430 of: Франсоа, Алекзандър. Phonotactics and the prestopped velar lateral of Hiw: Resolving the ambiguity of a complex segment. Phonology. Т. 27. 2010. DOI:10.1017/s0952675710000205. с. 393 – 434.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ladefoged, Peter; Maddieson, Ian (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 0-631-19814-8.